Един ден в с. Ябълковец. Дяволският мост.

Сутринта се събудих рано. Биологичният ми часовник все още е на работна вълна. Не е лошо – обичам да ставам първа сутринта, да се разсънвам протяжно бавно с димящо кафе от джезве. Ревнувам душата си сънена, невинно открита през първия час от деня, грижливо я пазя от телевизия. А тази сутрин се намирам влюбена в непознати шумове на дълбоката, родопска провинция, бялата прохлада на брезите и безразличието на хълма отсреща.2014-08-04 08.55.39
Забравила съм четката си за зъби – колко банално и глупаво e откритието ми снощи и първата мисъл щом отворих очи сутринта е, че трябва да намеря магазин. „Днес е неделя“, ми каза сервитьорът снощи в ресторанта – „Утре ще вървиш право надолу до джамията“.
И сутринта тръгнах в тази посока. Спящото село ми изглежда малко, но очевидно е ръснато на няколко хълма – „Ябълковец е на седем махали“. Махала тук е струпването на няколко къщи на едно място. Вървя по посока на джамията – не повече от 500 метра има до нея. Наклонен път и слънце. Пече ли пече право в лицето ми, а е рано още и пусто. Джамията е затворена. До нея сграда – също бяла, но не е магазинът, който търся, а пощата. Изглежда все едно от сто години не е отваряла врати. Обиколих и видях друг разклон на пътя – „Това ще е“ – казах си и тръгнах по него.
Отсреща на сянка една жена на неопределена възраст седи пред постройка с вид на бунгало. Изглежда ми около 60-годишна, но не съм сигурна. По този край жените на 40 понякога изглеждат като на 60. Зарадвах се, че има кого да попитам. Тя набързо ме огледа – блузка над пъпа, панталони, джапанки, слънчеви очила – изпрати ме на хълма отсреща. „Знам за магазин зад джамията“- упорита бях аз. Жената не ме разбираше добре, както всички в селото, но аз разбрах, че съм открила магазина и че трябваше да идвам отново, защото отваря по-късно.
Обратно видях, че в тези няколко акра земя бяха събрани хотел с басейн и спа, гробище, поща и хоремаг. Очевидно всичко важно за жителите на селото се случваше на това късче земя. Докато размишлявах се върнах в хотела. И първият ден от отпуската започна.
Решихме да се разходим до гр. Ардино, защото на 10 км. до с. Дядовци е закътан Дяволският мост – една от забележителностите на Родопите. Информация за разстояния и маршрути има в Интернет. Въпросът дали си заслужава ходенето до там на един градски ме накара да пиша.
Заслужава си, да. Природата е майка – приютява ни, разтушава ни, окрилява ни. Харесва ми уханието на гората, на прясно отсечени дърва за огрев и прохладата от чешмите, които са след всеки планински завой. И Ардино ми хареса. АрдиноСпокоен, чист и приветлив град. Хората оценяват работата на кмета, почитат го, но не заради партията или религията, а заради развитието на градчето.
Пътят до Дяволския мост след с. Дядовци е асфалтов, докъдето са стигнали парите по европейски проект. Около два километра преди моста асфалтът свършва – може субсидиите са свършили, а може би някой се е сетил да пази района. Дяволският мост е защитена местност. Тук се среща ендемитът родопски силивряк –

silivriakОрфеево цвете, чийто хербарий има способност да оживява щом бъде потопен във вода; птиците черен щъркел, белоопашат мишелов, голям ястреб, воден кос, червенокръстата и скална лястовица. По течението на р. Арда в коренищата на крайбрежните дървета се откриват бърлогите на друг уязвим вид – видрата. Тези два километра са приятен преход – ягодки, къпини – радост за децата, не всички узрели в началото на август. По-високите автомобили могат да се придвижват .
След 30-на минути лежерен преход ромоленето на реката се засили – изправихме се пред великолепието на Дяволския мост. Вече повече от 500 години е непокътнат – такъв, какъвто е бил винаги. Има легенди за девойка, решила да скочи от моста, но да не стане жена на турчин. За майстора, дал обет пред Сатаната да вгради сянката на любимата си, за да бъде моста здрав и вечен. IMG_1681 IMG_1671 IMG_1667

Съвсем наскоро български журналист е разкрил тайната му. В определен час на деня, огледалното отражение на моста и скалите в реката придобива зловещият образ на Дявола. Дали това разкритие разбулва тайната на Дяволския мост не се знае със сигурност. Сигурно е едно – българи и мохамедани гледат на него с едни очи, изпълнени с уважение пред майстора.
Има беседка – голяма, просторна, както и огнище и чешма. Който мине от тук да говори.IMG_1683
Защо нямаме воля да оставим нещо стойностно след себе си днес? Всичко ново в моя град изглежда сякаш е втора употреба. Новите павета с неравни фуги са поставени върху вълни. Беседката ни е амортизирана, още преди да е монтирана.
Лодки ръждиви с уморени цветя. Лъкатушат вълни от павета…

Advertisements
Публикувано на На път и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s