Златоград. Светилището Татул – мистики и легенди

Събудих се по-рано от обичайно. Мисълта, че съм започнала нещо не ми дава да се излежавам. Откраднатите часове от съня ме утешават – може би ще успея да пресъздавам впечатленията. Нямах представа, че писането отнема толкова време.
Споразумях се със себе си, че ден или два ще трупам емоции, а някъде там – в първите часовете след изгрева и залеза, когато цветовете се сливат, и ритмичният звук от дишането на спящите около мен е единствено смесващ се с повея на вятъра и чуруликането отвън, ще пиша.
Вторият ден решихме да посетим Златоград. Примами ни месторазположението му – съвсем на границата с Гърция. „Ще ви хареса! Различно е – всички говорят гръцки, няма българи, турци“ – каза рецепционистката. Ако звъннете по телефона в „Планински изглед“ ще чуете гласа й. Тя идва на работа пеш от съседното село. Работният й ден е дълъг. На рецепцията не се задържа много, ако потрябва се  вика със хлопка – звънче. Допускам че помага за стаите, вечер понякога сервира в ресторанта. По тези места мъчно се намира работа и служителите стискат зъби.
Тръгнахме по обяд. Минахме през Неделино. Пътят е хубав, но с много завои и не може да се кара бързо. С почивките, задари децата, около два часа ни отне да стигнем гр. Златоград. И на връщане решихме да минем през гр. Кърджали.

Още с влизането в градчето къщите впечатляват с размера си. Всички са големи – триетажни. Едни са измазани, чисти и бели с дървени стрехи и греди, други по-скромни, но всички високи, големи.
Беше вторник. Оказа се, че вторник е почивен ден за Етнографски ареален комплекс, но повечето занаятчии работеха. Тези, чиито работилници бяха затворени сякаш наблюдаваха с камери – само да се завърти турист наоколо се появяваха.
Животът тук е на друга вълна, тече бавно и скучно за тези, които не са на море. Спокойно се разглежда, без досадни подканяния от търговци.

Посетихме Грънчарницата, където се правят типичните родопски сачове; Тъкачницата с двестагодишния стан, на който жените от поколение на поколение предават занаята; Цървулджийницата – добро място за закупуване на български сувенири – мини цървулки и пухкави кукерчета.
Отбихме се при Златаря. При него може да се види богата колекция от планински кристали и минерали – самородни късове руда със златни и сребърни люспи по тях. Изглеждат коренно различно от онези, дето ни пробутват по сергиите пред всяка природна забележителност. Изложени са сребърни пафти и други накити с антикварна стойност.
В Шивачницата интересни са кесиите за тютюн, в които чакмак и прахан служат за запалване – „За отказване на цигарите“ – шивачката е с чувство за хумор. Заговорихме се с нея. Нямало много гръцки туристи, изглежда лошият път от гръцка страна ги спирал да минават през Златоград. Новият граничен пункт Маказа бил по-актуален сега. Не разбрах съжаление или успокоение долових в гласа й. По-скоро успокоение, че не е навалица и че ще може спокойно да си бродира и шие. Тя е с майсторско свидетелство за шев на български народни носии.
За жалост не можахме да пием въртяно кафе – кафенета бяха затворени, но ни препоръчаха едно живописно място и решихме по пътя да минем оттам. Сбогувахме се с пустия Златоград и поехме към Комплекс Ягнево. Къщички – тип бунгала, басейн, барбекю и рибарник, се намират в равното, на една гола поляна. Горещо, горещо… Докато пихме кафе, наблюдавахме рибарите. Щом хванеха риба, отново я пускаха. Удоволствието на рибаря било в улова. Има възможност да се закупи уловената риба – предимно шарани.
Времето мина бързо. Беше 16.30 и ни престоеше връщане, а на мен ми се искаше да видим Татул. Някак успях да убедя семейството да се отбием 20 км. , иначе трябваше да отделим един ден за това. Татул е на 60 км. от с. Ябълковец, където бяхме отседнали.
Светилището е лесно достъпно от Златоград – има много указателни табели. След Момчилград, с. Чобанка и с. Равен остават 5 км до него. В този район е забавно да се четат табелите. Натъкнахме се на интересен екземпляр.

Tatul_tabela_1
Мястото е магнетично. Ако се вгледате в скалите няма начин да не оживеят пред очите Ви. Но разсейването по пътя може да е много опасно – след поредния завой има вероятност да се натъкнете на крави, които необезпокоявани пасат направо на пътя.

Петстотин метра след влизане в селото се стига пред входа на Светилището.
Оказа се, че около 17.30 е изключително удачно време за посещение. Не беше горещо, нямаше навалица и станаха хубави снимки.

Младо семейство бяха с гид. Заслушах се в думите му и тръгнах след тях. Бях привлечена от разказа, не ме спря чувството, че съм натрапница. На разстояние ги следвах бавно, като невидима. Екскурзоводът, както стана ясно, вече ги беше водил в Перперикон и Историческият музей на гр. Кърджали. Чух го да казва, че ги води и до скалите срещу Татул. Тези скали, в които човешки ръце са издълбали своя бог Слънцето.

 

Татул е много повече от свещен гроб, това място ревниво крие своите тайни. Без да разбера, как се оказах сама. Бях изгубила групата. Не можах да чуя повече за древната обсерватория и наблюдението на звездите от траки, римляни, византийци…Подозирам, че посетителите не бяха случайни, каквито сме ние, а учени. Гидът, очевидно възмутен, споделяше грешни решения на управниците относно стопанисването на светилището. Били заличени гробове, разпилени камъни от различни епохи – използвали ги за изграждане на съвременни стълби, навесът не бил качествено поставен.
Много одухотворено място, запазило отпечатъка на цивилизациите преди Христа. Изкачвайки се по каменните стъпала, преминавайки през култовата площадка за ритуали и жертвоприношения, неусетно се принесох в романите на Майн Рид. Случаен ли е пробегът на мисълта, или наистина съществува сходство с индианците?
Предполага се, че на върха на хълма са погребани части от разчлененото тяло на Орфей и цар Резус (Троя). Древен сорт лоза на повече от 3000 години е забелязан край гробницата. Дали това е същата лоза, от чието грозде е пил вино Орфей?

Различен за епохата в която живял, Орфей е не просто музикант и певец, а голям реформатор. Счита се, че е предвестник на християнството.

Археолози от цял свят изследват, съпоставят и анализират. Даровете, открити около светилището, били идентични с тези, открити при Троя, което ме изпълва с вяра.
Земята ни е пристан за свети хора и велика история. Дано съумеем да я опазим.

Advertisements
Публикувано на На път и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s