Пробуждане на духове – храмът на бог Дионис, обожествена скала, тракийски каменен град. Перперикон.

Когато пристигнахме на паркинга пред Перперикон беше началото на август 2014 год., точно по обяд. Естествено, беше горещо. Електронното табло в автомобила показваше 31-32 градуса, „Вода! Трябва да вземем вода с нас“ – първото, за което се сетихме – „И шапки“. „Тук винаги пече, нали? – с тон не търпящ възражение попитах жената от една сергия, за да повдигна духа на мъжката част от компанията. „И сутрин да дойдеш, все е жега“ – намигна ми тя. Беше много услужлива – продаваше сувенири и от онези красиви ониксови хаванчета, от които всяко семейство трябва да има. Освен че са практични – минералите не задържат миризми, са и много красиви – нагрети от слънцето са лъскави, гладки. Тя каза, че преходът от подножието до хълма отнема между 15-20 минути в зависимост от темпото на вървене.

По-късно разбрахме, че до скалния град може да се стигне по различни маршрути. За наше съжаление не успяхме да видим указателни табели, по които да се ориентираме. Изкачвайки се установихме, че различни пътеки отвеждат до четирите основни звена на Перперикон – Крепостна стена, Акропол, Дворец, Северно и Южно предградие. Централният вход е внушителен – представлява монументално стълбище. Когато се връщахме попаднахме на горски път, но за да не се загубим не рискувахме да тръгнем по него. Сега, след като съм била на Перперикон и имам представа за мащаби и разположение, си давам сметка, че голяма част от него престои да бъде възкресена. Как ли се опазва от иманяри мястото? Питам се, защото един подозрителен мъж лично ми предложи фосил на рапан. Какво ли друго още се предлага …

Великолепно е чувството да се докоснеш до 8000-на история. Не впечатляват толкова запазените каменни стълби, въображаеми порти, дворец с тронна зала, гробници, водохранилища – все руини, туристите се снимат за спомен и отминават. Години, имена и събития, колко дълго можем да помним? Това, което впечатлява и се помни е духът на мястото край олтара, където учените предполагат, че са се извършвали свещените пророчески ритуали. И разбира се гледката! Прохладата на вятъра и сянката на дръвчетата горе в равното, на най-високата част след изкачването идват точно на време за отдих и равносметка, и онази гъделичкаща егото мисъл „Аз съм тук и съм част от това“.

Какво ли удоволствие изпитват историци и археолози, познаващи детайли и факти, да работят тук – едновременно разкривайки миналото и оставяйки свой отпечатък в бъдещето. Колко ли много им се иска да докажат, че имено Перперикон е прорицалището на Дионис и култово място за поклонение на цял Източно-средиземноморски регион, свещената планина на Орфей, мястото, на което са предсказали, че Александър Македонски ще завладее света…
Кулата, тази древна наблюдателница, се извисява, за да напомня колко благодатна, плодородна и богата е земята ни.
Дали откритите делви – питоси са онези, съхранявали свещеното грозде, от което са правили напитката на боговете – виното, ляло се по време на вакханалиите? Притаили дъх, очакваме учените да кажат.

Статията е вдъхновена и от http://www.perperikon.bg

 
Реклами
Публикувано на На път и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s