Може ли науката да изпревари времето?

Задавайки си този въпрос си мисля, а не е ли това днешната реалност – времето, в което живеем.
Нека се върнем назад в детството, когато можехме да играем навън в парка, или ходехме сами на училище – пеша, без придружител, без мобилни телефони и без стрес.

Когато майките ни намираха време да приготвят храната ни, бедността ли беше причината да го правят?
Когато хлябът изсъхваше като сухар, но пак беше вкусен, макар и твърд – нямаше плесен, мухъл.

Задавайки си този въпрос си мисля, а не е ли това днешната реалност – времето, в което живеем.

Секунда време

Секунда време

Нека се върнем назад в детството, когато можехме да играем навън в парка, или ходехме сами на училище – пеша, без придружител, без мобилни телефони и без стрес.
Когато майките ни намираха време да приготвят храната ни, бедността ли беше причината да го правят?

Бяхме слабички като солети, и по-скоро изключение беше някое по-пухкаво дете в класа.
Нямаше модерни болести като алергии, хронична умора, депресии, метаболитен синдром.
За болестите, свързани с храненето: анорексия и булимия, изобщо не бяхме чували.
Сезонният грип не беше пандемия.


Днес живеем динамично, опитваме се да изпреварим времето.

Децата на три годишни могат да си служат с дистанционно, ползват телефон, компютър. На 9 знаят езици, имат фейсбук, скайп. А ние им купуваме все по-скъпи вещи, за да знаем във всеки момент къде са, какво правят. Спокойствието си ли купуваме или успокояваме съвестта си, че работим повече от 10 часа на ден, защото трябва да сме в крак с времето. Животът го налага.

Станахме суперхора. Ставаме само 5 минути по-рано заради кафето. На обяд се храним бързо във фастфуд, вечер можем да приготвим вечерята за 15 мин. Понякога се налага да отслабнем само за 5 дни, и успяваме – въоръжени с модерни добавки. Най-накрая бързо се лекуваме с антибиотици.
Още преди 25 века Хипократ – бащата на медицината, е казал: „Храната трябва да бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна“, „Въпросът е коя храна е нашето лекарство”, поставен още през 70-те от финландският диетолог Пааво Айрола.

Ще спра дотук, няма да изброявам известни полезни храни, да агитирам да живеем здравословно, да спортуваме, да спрем пушенето. Здравето и благополучието не са само въпрос на късмет, или гени.

Те изискват лично отношение!

Advertisements
Публикувано на Есета и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s