Няколко спирки по пътя за Корфу – Рилски манастир, Рупите и Метеора.

Тръгнахме ден по рано от Варна. Искахме да заведем децата на  Рилския манастир и така разделихме 1100 км преход на две. Пренощувахме в гр. Сандански. Рилският манастир сме посещавали няколко пъти. Този път се изненадахме приятно – сувенири, сладка, шарении, всичко това вече е зад оградата. Там се строи комплекс. Поща, медицински пункт и хотел се изграждат в стила на обитълта.


На следващия ден сутринта тръгнахме за Петрич и граничен пункт Кулата, но пътят сякаш сам ни отведе в Рупите. Запалихме свещички в Храма на Ванга и отдъхнахме.

Мястото е космическо! Имах чувството, че съм наблюдавана. Сякаш вселенско око, някъде отвисоко следеше мислите ми.

Поляната е в центъра на угаснал вулкан, а от един извор текат едновременно студена и гореща вода. За водите край Рупите се знае, че са лековити, вълшебни. Ванга е казала да не се бутилират, в противен случай ще пресъхнат. Че са вълшебни, убедих се сама. Страдах от главоболие – не се бях наспала добре, щом наплисках лицето си, редувайки горещата и студена изворна вода, не разбрах кога главата спря да ме боли.

В езерцето живеят водни костенурки и рибки, които идваха до нас – деца им даваха хлебни трошици.

На гроба на Ванга винаги има цветя.

Метеора

Преминахме граничен пункт Кулата без забавяне. Карахме по пътя в посока Серес и дебнехме табелите – трябваше да се качим на магистралата край Солун, която щеше да ни отведе до Игуменица. Бяхме заредили бензин на последното OMV в Сандански и за това не се налагаше да спираме. След около стотина километра сравнително спокоен двулентов участък се качихме на магистрала Егнатия Одос А2 – главната магистрала, която пресича цяла Гърция. В западния си край свършва на самото пристанището в Игуменица, от където отпътуват фериботите за южна Италия (токът на ботуша) и Корфу. Нашето желание да посетим Метеора беше свързано с отбиване от магистралата за Каламбака. Това, което направихме, за да скъсим разстоянието, не го препоръчвам на никого. Вместо да се отбием край Гревена, от където след 60 км. се стига до Каламбака и манастирите, решихме да караме по-дълго по-магистралата до Коридалос, откъдето през планината разстоянието се скъсява с 30 км. Ето тези 30 км ще ги помня – тесен път, камиони, страшни завои. На места, навлизайки в завой автомобилът се извиваше на S, а предната му част наполовина висваше в пропастта.

Спирахме често хлапетата да поемат въздух, което, честно казано беше рисковано – не винаги имаше отбивки, когато трябваше да спрем. От друга страна гледките бяха прекрасни. Намирахме се в дълбоката гръцка провинция. Слънцето жулеше хълмовете, а въздухът сух, сух. Беше ранен следобед, нямаше жива душа, даже къщите спяха. Единствено един два самосвали нарушаваха тази провинциална безметежност. Магистралите – хиляди километри асфалт, бетон и желязо и стотиците тунели, издълбали като френско сирене скалите, са предпочитан начин за придвижване. Те правят пътуването комфортно и леко, а разстоянията наистина не се усещат. С кеф да им плащаш таксите.

Метеора  (на гръцки: μετέωρα – в превод „висящи във въздуха“) е висок приблизително 400 м. мегалитен скален комплекс. МанастирПо върховете на причудливи скали незнайно как човешки ръце са построили манастири. Бях чела и гледала много снимки, но като пристигнахме там бях удивена. Гигантски скални образувания са скътали в гънки и дипли манастири-отшелници. Изглеждат като живи създания от научно-фантастичен филм. По кръвоносните им съдове бавно пъплят хора – ние, някакви си дребни мравчици. Така достолепни и изначални скалните образувания, изглеждат все едно са от друга планета, и аз отказвам да повярвам, че някога със силата на волята и любовта към Бога, хора са построили тухла по тухла, век след век, тези манастири, за да се отделят от света и себеподобните си.

Геолозите смятат, че равнината, в която са изникнали скалите, преди 60 млн. години, е била дъно на огромно езеро, оградено с планини. След природен катаклизъм водите от езерото се изливат в Океана и на сушата остават да стърчат огромни кръгли езерни камъни. Изглед от Големият МетеоронНямахме време да посетим всички манастири и директно се отправихме към най-големия – Метеорон. Изключително насочен към туристите в него има търговска част, музей, костница, църква, трапезария, изба, прекрасна градина и наостряща очите гледка. Невероятно е колко малки сме със всичките си страхове, пристрастия и суета. Колко смешни изглеждаме на фона на себеотрицанието на монасите и непреходното природно чудо – красотата…

Направихме снимки и оставихме мястото да ни зареди. Съзерцавахме. Видяхме въжения лифт за доставка на продукти. За мое щастие той не работи като туристическа атракция вече, защото е опасен. Хапнахме сладолед от караваните край входа за манастира, направихме си снимки и се сбогувахме с едно от чудесата от списъка на Юнеско за световно наследство. Чакаха ни около 220 км път.

Advertisements
Публикувано на На път и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s