… Продължение – Игуменица, първи впечатления от Корфу

Последните километри минаха неусетно – карахме след Ауди с гръцка регистрация. Шофьорът очевидно не се съобразяваше с ограничението на скоростта по магистралата и здраво натискаше педала на газта, а ние решихме да се възползваме – нали него щяха да спрат първо. Шегувахме се, че или бърза за мача – Световното първенство беше в разгара си, или за ферибота. Така или иначе карахме след него. По едно време го изгубихме и неусетно пристигнахме на пристанището, ама за Италия. Там попитахме къде е пристанището за Корфу и след 5 минути бяхме точно където трябва. За наша радост фериботът тръгваше след половин час.

Игуменица - Корфу

Игуменица – Корфу

Стана време да се качваме. Ако някой ви каже, че с ферибот се стига за час-час и половина на Корфу, не му вярвайте. Не успяхме да намерим по-бърз ферибот от този, на който се качихме и трансферът бе точно два часа.
Купихме бисквити от бара. Скоро, след като отплавахме, бяхме на палубата, за да храним чайките. За разлика от пернатите край Тасос и Кушадасъ, игуменските или бяха страхливи, или мързеливи, а може би прехранени.

Като наближихме, светлините на Корфу тъкмо проблясваха. На фона на прииждащата крепост, градът оживяваше. Виждаха се движещи се коли, мотопети и яхти.

Светлините на Корфу

Светлините на Корфу

Една яхта се отличаваше. Беше огромна и много лъскава. Веднага щом стъпихме на сушата, хукнахме да я разглеждаме. Такава красавица не се среща всеки ден! Собственикът на „Катара“ имаше вкус към лукса. Толкова излъскан никел и  ослепително бяла кожа на шезлонги не бях виждала. А как светеше морето около нея … Все едно богинята на любовта се бе родила. Към реалността  ме върна филипинец. Той стоеше край стълбите в униформа и току пролайваше децата, които позираха – все едно се качват на яхтата.


Отне ни половин час да стигнем селцето Пелекас с навигация. Селото се намира на западния бряг на островa – далеч от шума на самолетите и глъчката на столицата Керкира. Малко преди Пелекас пътят се разклонява и един отчайващо стръмен наклон ни отведе до хотела, препоръчан от приятели.

Aquis Pelekas Beach Resort&SPA

Aquis Pelekas Beach Resort & SPA

Пристигнахме около 22.00 часа. Според нас това е най-хубавото място на острова, който смея да твърдя, че обиколихме за една седмица. Собствен пясъчен плаж, голям басейн, забавна анимация, вкусна храна. Е, гърците не могат да се конкурират по цени и обслужване с „комшу“, но пък Корфу е магия от история и много, много зеленина.

Разходка в Корфу

Корфу (Керкира*) – смарагдовият остров с излаз на три морета, апетитен залък за завоеватели, предпочитана туристическа дестинация заради идиличните пясъчни плажове, закътани заливи, необятни възможности за гмуркане и пищна растителност, няма начин да не ви очарова. Град Корфу се счита за един от най-европейските градове в Гърция и как иначе след като са го владели римляни, византийци, венецианци, неаполитанци, французи и британци. Космополитната смесица е най-очевидна в самия център на града, около „Еспланада“ – очарователно съчетание между градски площад и парк. Английското влияние се усеща осезаемо – има игрище за крикет в парка. Разходката по улицата с многобройните кафенета Листон, ни пренася във Франция. Архитектурният стил – мраморни настилки, строени като войници дървета, красиви цветни алеи, не случайно наподобява френския. Всъщност Наполеон е поръчал да се построи площад по подобие на площад Риволи  в Париж. А малките, стръмни улички във вътрешността на града с високи къщи от двете страни и балкони от ковано желязо, кокетни заведения с неизменно заети маси, напомнят много на венецианските. Това не е случайно – венецианците са владели острова приблизително 400 г. (1386 – 1797 г.), а и Италия е само на 150 км. Много италианци живеят и работят на Корфу. Даже спагетите тук се възприемат като традиционно ястие. Но има също стари и зле поддържани, сякаш проядени от псориазис сгради – мазилките им се лющят, стените им са прегърнати от средновековна плесен.

greekrivoli

Известни писатели са живели и писали за Корфу. Измежду тях се открояват братята Даръл. Джералд Даръл– британски естествоизпитател, е прекарал няколко години от детството си на Корфу. Смята се, че поне три от книгите му са вдъхновени от острова. Неговият брат Лорънс Даръл – романист, драматург, есеист посвещата на Корфу велик роман („Килията на Просперо“), а неговият приятел и литературен наставник Хенри Милър е автор на една от най-ярките творби, писани някога за Гърция ( „Колосът на Маруси“).

Днес много звезди имат вили на Корфу, а сред най-богатите са съвременните руски богаташи. Според Марк Джерард (National Geographik) Великден се празнува с най-пищното възможно величие за този християнски празник тук, на острова. Организираното пищно шествие с мощите на Свети Спиридон – закрилник на острова,  е съпроводено с филхармонична музика (градът има 20 оркестри), камбанен звън и празнична церемония.

Старата венецианска крепост посетихме още първия ден. Тя е отделена от острова посредством бетонен мост и се намира в дъното на централния парк. Крепостта е изграждана няколко века, за да остане във вида, в който се намира днес. Има църква, бастион, затвор и военна болница. Някои сгради са запазени и до сега функционират (библиотека, музикално училище, музей). Разбира се има кафене, ресторант, магазин за сувенири. Най-впечатляваща е гледката от върха, където е фарът. При ясно време оттам се вижда на много далеко.

След разходката в града идваше ред да изпълним обещанието, което дадохме на децата – Аквапаркът!

Само ще кажа, че бяхме изкушени от изгодната оферта на хотела, прилежащ към аквапарка. Тъй като ни се видя адски глупаво да сме на остров и да нямаме излаз на море (намира се точно в средата на разстоянието между град Корфу и Пелекас, където сме отседнали), решихме да не се възползваме. След като разбрахме какви са условията и цените за посещение, стана ясно – два дни щяхме да сме част от водата. Е, нямаше начин! Обещанието си е обещание …

За аквапарка мога да кажа, че е внушителен и се забавлявахме до последна капка сили. Чист, спокоен, озеленен. Не се проверява багажът за храни и напитки.

Малко полезна информация – пътните такси по магистралата до Игуменица са 6. Повечето от тях са по € 2.40 за автомобил. Спестихме 40 € от билета за ферибота, защото закупихме двупосочен билет. Единственото неудобство на този билет, е, че има фиксирани часове за връщане.
Аквапаркът – семейни пакети включват две посещения в рамките на една седмица, в средата на юни са 100 €. Има и други варианти – гъвкави са гърците, не изпускат клиент.

*Керкира – според древногръцката митология Керкира била чудно хубава девойка. Богът на морето Посейдон се влюбил в нея, отвлякъл я и я завел на прекрасен остров, който нарекъл на името й. От тяхната любов се родил син Феак, от него произхождат феаките. Счита се, че те били най-добрите моряци в света – били родственици с бога на морето Посейдон.

Реклами
Публикувано на На път и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s