Подводно приключение с „Калипсо“, посещение на Двореца „Ахилион“ и Музея на мидичките – Корфу

Калипсо е специално конструирана лодка с непробиваемо прозрачно дъно за подводно наблюдение. Интересно е да се гледа какво се случва с растителния и животински свят, докато лодката пори вълните. Когато достигнахме желаното място, капитанът спря и двама гмуркачи се потопиха във водата. Те плуваха заедно с най-различни риби, които прииждаха на пасажи, заради храната.

Видяхме морска звезда, огромен лобстър, октопод, скариди и какви ли не причудливи рибки, характерни за фауната на Корфу. Направихме доволно снимки и продължихме до следващата спирка – място, където в естествена среда се отглеждат морски лъвове. След представлението, потеглихме към пристанището. По обратния път бяхме на палубата. Беше чудно време.

Почивките със собствен транспорт дават свобода и независимост. Когато са съчетани с добри шофьорски умения, навигация, пътни карти и Интернет, всички забележителности са лесно достъпни. Пътищата на Корфу са тесни, планински и с много завои. Шофьорите карат опасно. Особено настръхващи са скутерите. Да се шофира на острова е предизвикателство. В някои селца пътят е толкова тесен, че през цялото време бяхме нащрек да не се отвори някоя врата на къща.
Дворецът Ахилион се намира на 10 км. южно от град Корфу. Пътят лъкатуши край маслинови горички, изкачвайки се нагоре, за да достигне Гастори. Цикламени бугенвилии се кипрят пред всяка къща, всеки двор. Под форма на дърво, като цветни саксиени туфи, тези приказни растения са накацали по первази, а най често като кукленски букли се стичат по огради и балкони.

Бугенвилия

Бугенвилия

Приказно е селцето Гастори, на чийто хълм е избрала да построи своя летен дворец австрийската императрица Елизабет – Сиси.
Сиси, която била известна със своята красота, интелект и модерен дух, много е обичала Корфу. Тя се е връщала всяко лято на острова, за да потуши болката от преждевременната загуба на сина си, затова съпругът й решава да построи дворец за тях, но те никога не са му се наслаждавали заедно.
Пленена от гръцката митология Сиси издига в култ своя любим омиров герой Ахил. Кръщава двореца на него и го изпълва с лика му. Интересът й към гръцката митология не може да остане незабелязан – в двора има дванадесет колони с бюстове на древногръцките философи и поети, а статуите на деветте музи одухотворяват мястото.

 

Зашеметяващ е изгледът от градините, божествена синева – морето и небето са се слели и само пърхащите слънчеви целувки ги издават. Редки растения и палми още от времето на императрицата очароват. Едно от любимите ми цветни дървета беше разцъфнало и край него ухаеше вълшебно.

В деня, в който Елизабет умира (прободена е с нож по време на пътуване до Швейцария), на огледалото й в спалнята се появила пукнатина. Служителите го подменят и установяват, че няма напрежение в рамката. На следващия ден огледалото отново е пукнато. Оттогава се разнася мълвата, че духът на Сиси обитава двореца.

Тъй като бяхме изгладнели решихме да слезем на крайбрежния път и да си изберем място за отмора край плажа. Стигнахме до едно китно селце Беницес, където в кръчмата на двама приятели се поглезихме вкусно. Все още не си бяхме позволили от любимите морски дарове – калмари, октопод и скариди. Олинклузивът на хотела не ги включваше – скъпи са. Ние си имаме семейна традиция и на море ядем морска храна. Може да е веднъж, но като седнем трапезата ни е пълна. Бяхме вежливо обслужени от собственика – препоръчваше ни само най-пресните продукти. От него разбрахме, че Палеокастрица е мястото, от където се ловят октоподите, които толкова много обичам. Водите там били най-студени, най-дълбоки – точно такива, каквито обичат да обитават моите душици. Научихме някои любопитни факти около подготовката на октопода, преди да се пристъпи към готвене. Някой ден ще споделя опит …

Понеже бях попаднала на информация, че от Корфу има организирани разходки до Закинтос, а кръчмарят беше словоохотлив, половинката го разпита дали знае нещо. Сутринта, на пристанището, също питахме, но такива трипове нямаше. Нашият нов приятел, обаче, се оказа познат на единствения собственик на бърза лодка в селото и докато се опомним вече разговаряше с него по телефона. Той бил човекът, който знаел най-добре възможно ли е това. Кратък конферентен разговор ни изясни картината – 4 часа здраво каране само в едната посока. Предположението ни да чуем сума от порядъка на 1000 € се оказа тотално грешно. 6000 € струваше удоволствието, ако бяхме хора, които можем да си го позволим. Е, простих се с едно намерение, но пък научих толкова много нови неща.

Beneces

Изглед от крайбрежната алея на Беницес

Музеят на мидичките в Беницес е много интересен. Бях наситена на гледки и емоции и не намерих сили да вляза. Останах край плажа да гледам вълните и белите камъчета. Там за първи път чух родна реч. В Беницес преобладават руснаци, които за моя радост не се срещаха често в нашия хотел. После като разгледах снимките съжалих, че пропуснах. Най-скъпата мида в музея (25 000 USD), е изключително рядък екземпляр – срещала се само край Мадагаскар и то в корема на дълбоководни риби, които по случайност са я изяли …Цветовете на мидите от снимките са истински, най-редките екземпляри били жълтите миди, които се откриват край Индия, Бали, Малдивите.

Беницес е мястото, където купонът продължава до зори.

Този ден беше наситен с емоции. Вечерната програма в Амфитеатъра на хотела започна с награждаване на победителите от състезанията, провели се през деня. Нашата дъщеря също беше наградена. Крехката възраст не и попречи да победи в играта на дартс две дузини участници на възраст от 8 до 65 год. Имаше много добри сред тях, но и тя беше добра, и това съвсем не бе случайно, както всички разбраха.

Малко полезна информация: Разходката с „Калипсо“ трае 1 час. Лодката отплава от старото пристанище на Корфу на всеки кръгъл час от 10.00 часа до 18.00 часа. Билети се закупуват на място. Цената е 15 €.
Любопитно! Капацитетът на лодката е 50 души, но долу, където е прозрачният корпус е доста тясно. Веднага щом се качите трябва да се насочите натам, за да сте сигурни, че ще имате мяста. Не трябва да ви впечатляват рускини и други подобни животни, които уж доставят удоволствие на децата си, но им крещят грозно, ако не задоволят желанието на майките си за снимка с току що явил се от дъното рибок.
Дворецът Ахилион – семейният билет струва 15 €. Приятно е посещението след обяд, когато няма тълпи от туристи.
„Музеят на мидичките“ – Частен музей. Входът е само 2 €.

Advertisements
Публикувано на На път и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s