Сидари, Палеокастрица, Канони

На следващия ден тръгнахме на север. В тази част островът е по-скоро планински, а повечето плажове са с дребни камъчета. Пътят минава през вътрешността на острова и прохода Трумбета, едно от най-разгледните места на Корфу с невероятно красиви гледки. След прохода поехме надясно и сякаш машината на времето ни върна в миналото. В малки селца в подножието на планината живота си тече непроменен от векове. Отправихме се към Сидари, известен със скалните формирования и най-вече с Канала на любовта (Canal D`amour)


Водите на Адриатическо море край Сидари са плитки дълго навътре, а цветовете им са млечно приливащи – сякаш художник е смесил синьо, жълто и бяло. Мястото е наистина е удивително! Морето, вятърът и дъждът са прокопали канали в пясъчни скали, а те са образували малки плитки заливи и идилични плажове.

Докато се разхождахме от скала на скала три девойки скочиха във воден коридор между две скали. Очевидно това бе мястото, където влюбените плуват, за да останат заедно докрай. По-късно от указателната табела разбрахме, че „Каналът на любовта“ такъв, какъвто е бил някога, отдавна не съществува. Морето и вятърът са го отмили и той се е сринал още преди 50 год. Навътре в морето съществувалото скално образование, своеобразен тунел – пещера, напомня за себе си днес с един малък скалист нанос – само той е останал. Няма да се учудя, ако тази природна забележителност някои ден напълно изчезне – няма дейности по спасяването й. Това не пречи на гърците да продължават да рекламират и да привличат туристи. А туристите са много, предимно англичани, които изглежда денонощно релаксираха с коктейл в ръка край басейните. Сидари е раят на англичаните. Тук видяхме кумкуат – типичните за острова малки продълговати портокалчета – толкова ароматни, че ги използват за всички местни ликьори, сладка, локуми и какви ли не корфуански лакомства и парфюми.

На Рода не отделихме време, защото Палеокастрица беше целта ни. Не остана време да посетим и Нисаки, въпреки че бяхме близо. Нисаки било най-спокойното крайбрежно местенце на острова, запазено автентично. Намира се на североизток в подножието на връх Пантократор. Тук инкогнито акостират яхтите на кинозвездите.

Палеокастрица

Легенда разказва за митичния герой Одисей, който 7 години се лутал в морето, докато открие пътя за родната Итака. Немощен той попаднал на остров, където го открила богинята Атина Палада. Тя го върнала към живота, показала му чудно красивия град и го запознала с местните владетили. Толкова добре бил посрещнат – устроили атлетични състезания и празненство в негова чест, че най-накрая не издържал и издал самоличността си. Разказал им за войната в Троя и местните жители решили да му помогнат да открие своя дом. Дали му кораб и екипаж. Посейдон бил много разгневен и приспал Одисей. Така той не разбрал, че се е събудил на родната Итака. Щом отплавал корабът обратно, Посейдон го вкаменил. Археолози отдавна търсят този кораб. Може би Палеокастрица е древният фаекийски град и тук някъде е вкаменеността.

Вече е излишно да се оплаквам, че пътят бе стръмен и тесен. Колкото пъти решихме да го скъсим, толкова пъти попадахме в сребристо-зелени маслинови масиви, а наоколо ни жива душа. Целият остров е покрит с маслинови насаждения. По времето на венецианците всички собственици са били задължени да отглеждат маслини и който не спазвал правилата бил санкциониран. Желанието на управниците било да отвоюват челното място за производство на зехтин от генуазците. Когато пристигнахме в Палеокастрица ни беше трудно се ориентирахме. Къде бяха прочутите безкрайни пясъчни плажове, имаше ли център този град? От време на време приказни гледки отвличаха вниманието ни и спирахме за снимки.

Беше около 15.30 часа, когато пътят ни отведе на един малък кей. На бряг от кръгли камъчета, едно момче под чадър чакаше лодките. По-малко от пет минути трябваха на съпруга ми да спазари лодка в последната възможна минута – денят беше отминал, а лодките се прибират в 18.00. Кратък инструктаж, по-скоро за мен и децата – моят човек е възпитаник на Морско училище, и бяхме потеглили. Представете си какъв кеф му беше да управлява моторна лодка. Да похваля капитана – справи се отлично. По едно време котвата се оплете във водорасли и така се изплаших, че ще се наложи да се гмурка, но слава богу момчето беше учило и с няколко маневри освободи котвата. Дълбоко е крайбрежието на Палеокастрица. На някои места въжето не стигаше, за да се закотвим. А водите са индигово сини, сякаш всички октоподи са изпуснали мастилото си, нали това е лобното им място, а колко са студени – бъзззз … Не повече от 15 °.

Първи скочи капитанът на лодката, после юнгата, и най-накрая аз. Не можах да устоя на изкушението. Малката принцеса не беше в настроение за скокове. Като нимфа се препичаше на палубата. За два часа успяхме да стигнем до пещерите, да акостирахме на един загадъчен плаж, който е достъпен само от морето, да си направим спомени…

Ден преди да края на почивката решихме да се разходим до тузарските предградия на Корфу с луксозните хотели и богаташки къщи. От тях се вижда Канони. Канони е малък полуостров, отпечатан на всяка картичка за Корфу. Намира се в непосредствена близост до летището, но е известен с  манастира Влачерна и най-вече с кея, от който потеглят водни таксита за друго емблематично място на Корфу – Мишия остров.

Канони, Мишият остров и Летището на Корфу

Канони, Мишият остров и Летището на Корфу

Не посетихме Канони и Мишия остров. Предпочетохме да поседнем за последен път и да се насладим на гледките с чаша гръцко кафе и канелена бисквитка. kanoni_2Невероятно е колко много самолети пристигаха на Корфу (не разбирам удоволствието да имаш голяма къща край летище). Премина слух, че частният самолет на Брат Пит и Анджелина Джоли кацнал на летището, не знам дали беше истина, но те са сред знаменитостите, собственици на вили по островите. Решихме, че би било хубаво да видим Канони отсреща и затова се качихме в колата да заобиколим мястото. От другата страна е по-тихо и много ни хареса.

Хубава е Гърция! Напълни ми очите с красота …

greece

Advertisements
Публикувано на На път и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s