Неустоимият Лисабон

Когато се сещам за Лисабон в спомените ми изплува един неустоим, харизматичен град. Ако трябва да го опиша с две думи, бих използвала романтика и гостоприемство. Положителните емоции се зараждат от красивото крайбрежие на Тежу преди вливането й в океана; от прекрасните панорамни площадки мирадоурос, от където погледът се ширва към белите къщи на екзотична Алфама, Статуята на Христос от другата страна на реката и моста; от ювелирно изсечените в белия камък морски елементи, богове и сирени – типични за архитектурния стил, вдъхновен от великите географски открития; от изящно изрисуваните плочки – азулежу и още сто неща …

Зрителна площадка от крепостта Сао Жорж

Зрителна площадка от крепостта Сао Жорж


Цялото това разнообразие се подчертава от завидното културно-историческо наследство и необятните възможности за забавление. А когато положителните емоции се допълват с радушното отношение на местните, отличната храна и хубавото португалско вино – на цени като нашите, тогава пребиваването в Португалия е еуфория. И въпреки, че е голяма европейска столица, градът се отличава с невероятно спокойствие и интимна атмосфера. Град, който ти се иска да споделиш с любим човек.

Светът се нуждае от Ната

Светът се нуждае от Ната

Пътувахме за Лисабон с Таp Portugal през Букурещ. Излетяхме на развиделяване и благодарение на часовата разлика, когато пристигнахме беше едва 7.00 часа. Имаше време да се ориентираме, да се настаним, да се освежим и да излезем на разходка. Бяхме сравнително голяма група с разностранни интереси и беше трудно да се нагодим спрямо офертата на Lisboa Card. Вместо нея всеки ден зареждахме в станциите на метрото обикновени карти за градски транспорт. Сумата 6 евро ни даваше право да ползваме метро, трамвай, автобус цели 24 часа без ограничение. Благодарение находчивостта на колегата-организатор на пътуването, се настанихме изгодно в 4 екзотични апартамента в централната част на Лисабон, близо до метро станция Аламеда и голям закрит базар.

Паркът на Аламеда

Паркът на Аламеда

Сутрин рано пиехме кафе с прясно изпечен кроасан в една уютна закусвалня – открихме я още първата сутрин щом излязохме на разузнаване из квартала. Очите ни веднага залепнаха на витрината, където току що изпечени закуските ухаеха неустоимо. Докато пиехме кафето отвън (струваше 0.80 евро), в будка срещу закусвалнята, един продавач на цветя получаваше стока. Много рози, увити в хартия, както бебе се повива в пелена, ме изкушаваха да ги купя всичките. В нашия квартал забележителността беше един огромен водопаден фонтан. Когато минавахме вечер край него водите му светеха в различни цветове. На фона на скулптурите картината беше божествена…

Фонтанът отблизо

Фонтанът отблизо

 

Ако трябва да се върна там, откъдето започнах, време е да опиша първата разходка в града

Първи ден в Лисабон – Площадът на търговията, Базиликата Ещрела, Паметникът на откривателите и кулата Белейм
03.06.2014 г.

Отправихме се към Площада на търговията (Praça do Comércio), разположен в централната част на града по крайбрежието на реката. Площадът на търговията, известен също като Дворцовия площад (заради дворецът Рибейра, който 400 г. е бил тук до голямото земетресение през 1755 г., което го е унищожило), е изграден от Маркиз де Помбал – първият министър председател по време на управлението на крал Жосе I, чиято мисия била да възроди града. Той построил голям П-образен площад, отворен към реката и му дал името търговски. С това е искал да покаже новата му функция за икономиката на Лисабон, който е бил напълно разрушен от земетресението и вълните цунами след него. В симетричните масивни сгради поместил бюрата на пристанищни, митнически и други важни институции, а на централно място издигнал бронзовият паметник на крал Жосе I – днес обичайно място за снимки.

Площад на търговията

Площад на търговията

 

Много оживено и приятно е тук по всяко време на денонощието. Друг ден се върнахме по залез слънце. Хранихме гълъбите с български солети, слушахме уличните музиканти, седнали на стълбите зад бронзовия Жосе и даже пихме бира в един от летните барове на площада, където Музеят на бирата имаше експозиция. Двете с Милена бяхме изморени и само Ани – най-неуморната от групата, влезе да разгледа музея. Толкова ни беше хубаво онази вечер, чувствахме се безгрижни, свободни. Седяхме близо до най-старото кафене (Martinho da Arcada) Мартиню да Аркада, основано през 1782 г. – любимо за лисабонската интелигенция и мечтаехме…

За първи път видях какво е отлив точно тук. Реката, под влиянието на океана се беше прибрала няколко метра навътре, оставяйки в различни нюанси на зеленото обвити с кадифени водорасли камъни. Докато ги гледах се сетих за едно предаване за отглеждане на стриди в Португалия. Семейство имаше ферма за вкусните дарове. Много на брой метални скари – инкубатори за стриди, бяха наредени в редици завързани с вериги, които предаваха извънземен вид на брега, когато е отлив. Тогава всичко е гъста лепкава кал и всякакви раци, червеи и други подобни твари се „излюпват“ от нея, а следите им ги превръщат в лесна плячка за кръжащите птици. Само по време на отлив семейството работи под пара, защото дойде ли прилива, стридите са потопени във водата. Впечатлих се от продължителността на работния ден на фермерите – около 4 часа работят те между прилива и отлива …

Хората на Лисабон 1

Хората на Лисабон 1

 

Хората на Лисабон 2

Хората на Лисабон 2

Хората на Лисабон 3

Хората на Лисабон 3

Най-впечатляваща за мен бе Триумфалната арка. Под нея минахме към главната пешеходна артерия на Байша/Шиадо Руа Аугуста (Rua Augusta) –

Руа Аугуста

Руа Аугуста

оживен търговски район, където са банките, лъскавите витрини на известни европейски марки и безброй кафенета и ресторанти. Различни отклонения отвеждат до други търговски улици: Rua dos Sapateiros (за обувки), Rua da Prata (за сребро), Rua Aurea (за злато), Rua do Comersio ( за банки). Аугуста се влива в площад Росио – оживено място за среща с приятели, там е и гара Росио, откъдето хванахме влака за Синтра. Стоманеният асансьор (Elevador de Santa Justa) Санта Жуста, построен през 1902 г. от португалец – ученик на Айфел, също е там. Той отвежда към горния квартал Байро Алто, но за тях после.

Кварталът Белейм, откъдето са тръгвали великите географски откриватели, беше целта ни и затова спряхме, за да се ориентираме от разписанието на трамваите и автобусите на една спирка. Е, сгрешихме посоката, но пък се качихме на трамвай 28 – една от атракциите в града. Докато лъкатушехме по стръмните улички видяхме чудесна бяла църква и слязохме да се разходим в района.

Оказа се, че сме пред Базилика Ещрела (Basilica da Estrela) и градина (Jardim da Estrela). В базиликата запалихме свещи и послушахме хора – имаше литургия. Изградена от три вида мрамор, базиликата е построена по заповед на кралица Мария I, която толкова искала наследник, че дала обет пред Бога да построи храм, ако роди син. (Затова сцената на Рождество е така впечатляваща). Жузе – първият син, се родил, но за нещастие бил покосен от едра шарка млад (на 27 год.), само две години преди приключване на строежа. След него Мария I имала още 5 деца, измежду които Жуау е провъзгласен за крал на Бразилия и Португалия. Бог чул милитвата й.

След базиликата влязохме в градината Eщрела. Край сянката на достолепни дървета от Индия, Южна Америка и Африка, семейства с деца прекарваха следобеда. Има симпатично езерце, в което плуваха патета и лятна сцена за провеждане на концерти.

Продължихме към Белейм – макар да бяхме изморени, не се отказахме. Беше късен следобед на нашия първи ден.

Срещу манастира Жеронимуш (Jerónimos Monastery), който посетихме в друг ден има парк и огромен фонтан, а до тях е Паметникът на откривателите (Padrão dos Descobrimentos). Той представлява 52-метров бетонен каравел, построен през 1960 г. – точно 500 г. след смъртта на Енрике Мореплавателя. Първата фигура на носа отпред е неговата. Зад нея са подредени фигурите на други велики португалци – поетът Камоинш, художникът Нуну Гонсалвиш, математикът Педро Нунеш, мореплавателите Фернандо Магелан и Вашку да Гама, кралят Алфонсу V и др. Във вътрешността на паметника има мултимедийна изложба, а асансьор отвежда до върха му, от където се вижда мозайката пред паметника в цялата й пълнота – географската карта на света. Тази гледка остана невидяна от нас. Бързахме. Някои колеги решиха да починат в едно крайбрежно заведение, похапвайки традиционните сладки „Пащел да Белейм“.

Кулата Белейм (Torre de Belém),  заедно с Манастира Жеронимуш са образци на елегантния архитектурен стил мануелин. Построена преди 500 г., за да защити устието на река Тежу и манастира от нападения, първоначално кулата е била 200 м. навътре в реката. През годините руслото й се е променило и днес само мост дели кулата от брега. Балконите, зъбчатите стени и мавританските конусовидни наблюдателници придават на кулата романтична екзотичност.

С късна вечеря в ресторантче в квартала завърши първият ден в Лисабон. На следващия ни чакаше работа, но и разходка до Парка на нациите, Океанариума и Крепостта Сан Жорже на върха на хълма в Алфама.

Полезна информация:

Площад на търговията
Адрес: Baixa (Downtown)
Транспорт: Metro – Terreiro do Paço Station

Асансьор Санта Жуста
Адрес: Rua de Santa Justa, Baixa
Транспорт: Metro – Baixa-Chiado Station
Работно време: 07.00 – 21.00
Вход: Безплатен с транспортна карта или Lisboa Card

Паметник на откривателите
Адрес: Avenida de Brasilia, Belem
Транспорт: Tрамвай 15
Работно време: 10.00-18.00 (Понеделник-почивен ден)

Кулата Белейм
Адрес: Avenida da India, Belem
Транспорт: Tрамвай 15
Работно време: 10.00-17.00 октомври-април; 10.00-18.30 май-септември
Вход: 5 евро, безплатно с Lisboa Card

Реклами
Публикувано на На път и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s