Съвременен vs автентичен Лисабон

Втори ден – посещение на Океанариума в Парка на нациите и крепостта Сао Жорж в Алфама.

04.06.2014 год.

Не зная дали случайно или нарочно стана така, че видяхме старото и новото лице на града в един ден. Със сигурност мога да кажа, че за да се опознаят и на двете им трябва повече време – нещо, което нямахме. Другото, което ни липсваше бе търпението – бързахме да обиколим града и да открием онова място, което ни привлича най-много. И в тази връзка, може би не беше случаен планът ни.

Парк на нациите - изглед от лифта

Парк на нациите – изглед от лифта

Катедрала Се и трамвай 28 - Алфама

Катедрала Се и трамвай 28 – Алфама

Преди време източната част на Лисабон, където днес се намира Паркът на нациите, била изоставена индустриална зона. Останки от пристанище на петролна рафинерия и всякакви складове загрозявали района, а брегът и почвата били силно замърсени. Парк експо 98, публично дружество с ограничена отговорност, чрез голям инфраструктурен проект организира и провежда Световното изложение Експо ‘98 и управлява мащабен градски проект за реконструкция и модернизация. Целите – подобряване на околната среда чрез почистване на екологичните замърсявания и изграждане на нови обществено значими сгради и съоръжения, които да развият и преобразят Лисабон в тази му част, били постигнати. В този мащабен проект били впрегнати всички финансови инструменти – държавни, европейски и частни – площта и размера на инвестициите били толкова големи, че нито един частен инвеститор не бил в състояние да развие района. Държавата поела 100% от риска и осигурила изгодни пазарни условия по кредитите.

Днес, Паркът на нациите (Parque das Nações), 16 години след Експо`98, е жив и динамичен. Изглежда португалци са се справили с предизвикателството да приспособят инфраструктура, създадена за определено събитие. Така, няколко павилиона от времето на изложението все още приемат посетители, а други – нови, отговарят на настоящите потребности на жителите и гостите на Лисабон. Тук те могат да посещават спектакли, концерти, изложби, или просто да се разхождат, спортуват, пазаруват, ловят риба, радвайки се на удивителната гледка към отсрещния бряг и моста Вашку да Гама– най-дългият мост на Европа, проектиран да е устойчив на земетресения 120 год.

Има метро станция, гара и лифт, което превръща Парка на нациите в леснодостъпен, а също така казино, ресторанти и много кафенета. От всички възможности за забавление групата избра пазаруването в мола и посещението на Океанариума. pastelВ мол Вашку да Гама най-накрая опитах „Пащел да ната“ и много ми допадна съчетанието между хрупкавото многолистното тесто на кошничката и ваниленото – богато на масло и жълтък кремче, с което е напълнена.

В търсене на Немо

Океанариум де Лисбоа

Океанариум де Лисбоа

Отворен по време EКСПО’98 е и Океанариумът на Лисабон. Неговата мисия е да образова и възпитава желание за опазване на природните богатства в подрастващите. Второто видяхме с очите си, защото всеки ден се натъквахме на пъстри групи деца, облечени в еднакви униформи. Само цветът на униформата беше различен за групите – с това подчертават тяхната принадлежност. Видях чудесен кадър в група деца, седнали на мокета в кръг около енергична госпожа в преддверието на Океанариума, за да слушат разказа й. Заради цвета на униформата им – беше жълт (жълт шлифер, жълта шапка и жълта раничка), ми заприличаха на пиленца около квачка. Умилих се и грабнах апарата да не изпусна кадъра, но „квачката“ не позволи да снимам.

Някой е успял да снима пиленцата

Някой е успял да снима пиленцата

Океанариумът, чийто основен резервоар е с размерите на четири олимпийски басейна, е уникално архитектурно съоръжение. Заобиколено от вода, отвън има вид на кораб, който всеки момент ще отплава, а отвътре – създава впечатление, че различни по местообитание видове живеят на едно място. Умело са пресъздадени тропическите условия на джунглата и полярният антарктически студ. За мен най-интересни бяха пингвините – на живо са с размери на по-охранени варненски гларуси (имам предвид птиците), но основната ми цел беше да намеря рибата клоун, или Немо, както я наричат децата заради филма.

Антарктика

Антарктика

Тук Немо, там Немо – обикалях наоколо. Търсих риба с що годе средни размери, а тя се оказа едно малко рибе, но пък хубавко и точно толкова ярко, както в анимацията.
Доволна, че съм заснела Немо, се отправих към допълнителната експозиция с костенурките. Не им беше времето за „дефилиране“, или по-скоро аз бързах, а те не :-). Поразминахме се с един два огромни екземпляра. Създадени са много добри условия за наблюдение на костенурките – прозрачен под, лабиринти и ниши с пейки около вивариума.

Риба клоун

Риба клоун

След като приключихме се събрахме отвън в градината пред Океанариума и докато обсъждахме как ще продължи деня се оформи нашата група от желаещи да се посетят Алфама – старият град на Лисабон.
В Парка на нациите е постигнато уникално единство между архитектура, изкуство и природа, което го превръща в много специална зона – символ на съвременен Лисабон, която веднага щяхме да сравним с друга специална зона – символ на автентичен Лисабон – Алфама.

Времето беше много приятно – само за разходки и ние тръгнахме към централната част на града, където на изток от Площада на търговията, от брега до върха на хълма, се е разстлал най-живописният квартал на Лисабон – Алфама (от арабски Al-hamma, горещи извори, вани). Това място очарова с автентичните тесни улици и голяма денивелация, и близо разположени една до друга, взаимно предпазващи се от слънцето, къщи. Алфама бил най-богатият квартал преди и се е запазел непроменен, защото е устоял на голямото земетресение през 1755 г., което унищожило града и 2/3 от жителите в него.

Традиционните португалски вина и фадото се леят в еднакво изобилие тук, а цялата пъстрота на квартала напомнят за безгрижието на Бел епока. В Алфама за първи път усетих доброжелателството на местните, веднага щом седнахме в първото прилично заведение да пием кафе. Докато колежката се освежаваше останах сама да чакам поръчката, прегледах съдържанието на портфейла си. Мъж от съседната маса ме наблюдаваше. Като разбра какво правя доброжелателно ми размаха пръст. Попитах го защо, отговори, че в тук не бива да се прави това. Забележката ми припомни някои препоръки, а развинтената ми фантазия оживя и започнаха да ми се привиждат пласьори, крадци и други подобни животни.
Много се смяхме, когато Милена поиска пепелник, а същият господин учудено я изгледа. Каза й  да тръска пепелта направо на улицата, защото и без друго всеки ден метели хората. Все пак сервитьорът донесе пепелник.

След като отдъхнахме, тръгнахме към Крепостта Сан Жорж (Castelo de Sao Jorge). Трябваше да качим върха с трамвай или пеша. За да се насладим на атмосферата, избрахме да повървим. По едно време се озовахме пред една красива катедрала с дългото име Santa Maria Maior de Lisboa or Sé de Lisboa, накратко Катедралата Се. Тя ни впечатли с кулите близнаци и красивата розетка между тях, странно съчетание – боен вид с романтичен привкус. Това е характерно за много португалски катедрали,  да напомнят за  Реконкистата – период, в който били използвани като военни бази за атакуване на врага по време на обсада.

Улицата пред Катедралата

Улицата пред Катедралата

Построена за първи път през 1147 год. катедралата е претърпяла няколко земетресения, след които се видоизменяла, но съхранила както повечето стари катедрали, няколко архитектурни стила – римски, готически, бароков.

Катедралата Се отвътре

Катедралата Се отвътре

Тя е дом за светия престол – епархията на Лисабон. В нея се намират няколко гробници на видни личности от 14 век, сред които е крал Алфонсо, а в двора й са разкрити археологически разкопки от римските, арабските и средновековните периоди на катедралата.

Продължихме нагоре към крепостта. Висящи хартиени гирлянди окачени на срещуположни къщи, подчертаваха колко са тесни улиците. Всеки по-широк завои бе продължение на заведение, извадило маси навън по необходимост. И не си мислете, че е шумно, защото не е, само нежни пърхащи звуци интимно струят под пръстите на някой китарист, а кокетни малки галерии и красиви декорации по стените на къщите само допълват артистичната атмосфера. Целият този ансамбъл омагьосва и неусетно спираш да виждаш излющените мазилки на вехтите сгради и  прането, висящо отвсякъде.

Много бохемски, много вдъхновяващ е кварталът и аз спрях да се притеснявам, че ще ни оберат или че ще се загубим, защото португалците, които срещахме бяха любезни, народни хора. Наслаждавахме се на сувенирите, гледките и даже избрахме ресторантче, в което да хапнем на връщане.

Alfama_art

Азулежу

Крепостта Сао Жорж (Castelo de Sao Jorgeе) e на върха на хълма, откъдето се ширва прелестна панорама към срещуположния хълм с друга подобна панорама – Баиро Алто.  Това e средновековна цитадела на мястото, където се е зародил Лисабон. Има музей, заведение, археологически разкопки и мултимедийна изложба на историята – нещо, което пропуснахме. Когато се наредихме на опашката, служителката ни предупреди, че предстои последната за деня прожекция (беше 16.30 часа) и само 20 души щели да я видят. Колежката, голям фаталист, веднага предрече, че ще сме 21 и 22 номер от опашката и позна, както обикновено. Как ли не се молихме да направят компромис и даже проговорихме португалски, но правилата си бяха правила и не ни пуснаха.

Alfama_stena

Успокоихме се, че историята винаги може да се прочете, но да се види вековна черница в двор на крепост (дървесината на дървото е тема на научната разработка на колежката) и полет на паун не може всеки ден. Освен това станахме свидетели на масаж, който се проведе пред очите ни. Масажистът използваше древната японска техника шуацу. Клиентката беше прекрачила стол и беше с гръб към лекуващия, а той с ритмични скокове замахваше над тила й с все сила и само миг преди съприкосновението с него овладяваше силата на допира. Меко казано странен ритуал, който обаче привлече доста  желаещи – докато обикаляхме те се сменяха постоянно.

Ето как се прави шиацу в градините на крепостта

Ето как се прави шиацу в градините на крепостта

 

 

Кацнал на един дувар

Кацнал на един дувар

Връщането през квартала беше приятно. Минахме през винарна – привлече ни гласът на певицата. Човекът, който посрещаше на входа ни обясни, че певицата пее докато клиентите избират – как да не си купиш вино.

Онова малко ресторанче, дето набелязахме, се оказа страхотно попадение. Ядохме смесена салата – резени домати, зелена салата, сочен бял лук и истински зехтин. А най-вкусният октопод бе гарниран с крехко зелено бобче и варени картофки. Португалците имат навик да поднасят стартери. Прясно изпечени хлебчета, маслини, маслинова паста, или различни видове сирена, ако не откажете в началото, се включват в сметката – между 3-6 евро. В повечето заведения масите са подготвени точно по този начин. Някои от морските блюда са по-евтини отколкото в България и Гърция. Например октоподът с гарнитура струваше 8.50, а огромният шиш със сьомга и тигрови скариди – 10 евро. Сардината, местната риба, е в порядъка на 5-6 евро. По вкус наподобява черноморската хамсия, но е доста по-едра. Задължително се пие вино. На нас ни допадна наливното бяло вино, беше достъпно – една гарафа 3.50 евро. Твърдо бяхме решили преди тръгване отново да посетим ресторанта.

Така и направихме. Последният ден от екскурзията, решихме, че не можем да се приберем в България без да сме опитали сардините и джинджата. Джинджата е  ароматен ликьор от вишни, а очевидно Алфама бе мястото, което ни привличаше.

Върнахме се в същия ресторант. Беше неделя и нямаше никакви свободни места. Първият път сме били късметлии. Поизчакахме да се освободи маса, както правеха всички и докато чакахме разгледахме автографите, оставени на всевъзможни листчета и салфетки от клиенти, хапвали тук. Да, ядохме сардини и мога да кажа, че не са нищо особено.

Докато се размотавахме за сувенири след обяда, надникнах през врата към заведение, в центъра на което бяха наредени най-различни всевъзможни стъкленици и джунджурии. Привличаха внимание малки шишенца и красиво опаковани пакетчета, който помислихме за сапуни. Рекох си, от тук ще вземем класни подаръци и буквално влетяхме  вътре. Със замах заразглеждахме стоката – търсихме джинджа, сапуни и мазила за бабите. Голям смях падна щом видяхме, че привидно изгледащите сапуни се оказаха красиво опаковани консерви със сардинки. „А, това били сардинки, бе“ – заливахме се от смях – гарафата с винце беше виновна. Докато се кикотихме около сардините и бутилките, момчето зад бара проговори български – изобщо не очаквахме, че някой разбира какво говорим. Беше на видима възраст колкото нас и каза, че е собственик на заведението. Родом от Пловдив, дошъл със семейството си в Лисабон преди 15 год., влюбил се в града и останал.  Почерпи ни с джинджа, която ни се ослади след сардините и тържествено му обещахме някой ден да го посетим отново.

С това приключва вторият разказ за Лисабон. Ако се върна, там от където започнах сигурно се налага да обобщя – съвременният или автентичният град харесвам повече. Докато четях написаното разбрах, че съм дала предимство на стария град. Станало е спонтанно и под влияние на емоциите тогава, защото писането за Лисабон започна отдавна и все още продължава …

Днес, когато публикувам разказа, ми е трудно категорично да обявя кое е моето място в Лисабон, вместо това завършвам с думите на Ани „Лисабон е град, в който бих могла да живея.

Полезна информация

Океанариум (Oceanario de Lisboa)
Адрес: Parque das Nações Парк на нациите
Транспорт: Metro – Oriente Station
Работно време: 10.00-18.00 (зима), 10.00-19.00 (лято)
Вход: 0-3 г. безплатно; 4 г.-12 г. и над 65 г. – 9 евро; 13 г.-64 г. -14 евро; семеен билет – 36 евро; специални цени за групи над 15 души

Крепост Сао Жорж (Castelo de S. Jorge)
Адрес: Аlfama
Транспорт: пеша от Алфама или автобус 37
Работно време: 09.00 – 21.00 (март-окт.), 09.00-18.00 (ноември-февруари)
Вход: учащи до 25 г. – 5 евро; възрастни – 8.50 евро; семеен билет – 20 евро;
30% отстъпка с Lisboa card

Advertisements
Публикувано на На път и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s