Ду ю ноу Ъдидаш? За удоволствието да подаряваш. Четвърти ден в Лисабон

Имахме свободен ден. Едни се упътиха към крепостта Сао Жорж в Алфама, а други, които вече бяха ходили там, на пазар. Аз и колежката ми тръгнахме да избираме подаръци за близките си. Времето беше подходящо затова – беше притъмняло и се канеше да вали. Първо ходихме до El Сorte Engles – огромен мол, в който нямаше начин да не открия това, което търсех. Светът беше в очакване на футболното първенство, а аз бях обещала на сина ми новия екип на Реал Мадрид. Можете да си представите каква тръпка беше и за двама ни.

Бенфика

Не знам защо си представях, че в родината на Еузебио, Фиго и Роналдо спортните екипи се ветреят по улиците подобно на битака във Варна. Нищо подобно! Именно заради това щурмувахме мола, където както винаги имаше всичко, само пари да имаш. А в El Сorte Engles имаше над 100 магазина. Намаленията бяха в разгара си и ако целта ми беше да си подновя гардероба определено щях да се ошушкам и кредитната карта. Местните марки бяха на супер цени.

След като напазарувахме подаръци за дъщерите – колежка също има дъщеря, установих за пореден път, че по-лесно е да се избира подарък за момиче, отколкото за момче. Хубавото този път бе, че знаех точно какво търся.

Бяхме комична гледка с торбите, препасаните якета, висящите фотоапарати и зачервените лица. Почти тичахме от щанд на щанд на етажа със спортните стоки, сякаш молът щеше да затвори всеки момент. Защо ли всеки път така бързаме? След като открихме щанда на Адидас се сетих, че аз дори не знаех как точно изглежда новият екип на Роналдо … Имаше поне пет модела и разбира се най-отпред беше екипът на националния отбор на Португалия. Попитах момичето, което ни наблюдаваше с интерес и като ми показа едно скрежно бяло екипче с розови ленти единственото, което си представих беше моят ритнитопковец със зелено дупе.

Необходима бе спешна консултация с баща му. След като разбрах, че това е екипът, с който Роналдо щеше да рита поне 2 години, проблемът с колебанието взе да се изпарява, но тогава мъжът ми предложи да провери наличността и цените във варненския мол. Съответно отново бях в тъча. През това време си направих клубна карта на информационното гише, както ме беше посъветвало момичето от щанда на Адидас. Тя даваше право на 10% отстъпка във всички магазини. Веднага щом се сдобих с картата се обади мъжът ми. Екипът се очаквал най-рано през август в България – това директно ме изстреля на касата, за да се приключа най-накрая с вайкането. Там един мъж очакваше тениската на сина си. Очевидно в момента й поставяха някакъв стикер. Тогава ми просветна – тениските бяха без номера и имена! Номерът, който ме интересуваше, току що беше изчерпан … Като ме видя без цвят на лицето продавачката започна да ме успокоява. – „На Бенфика има стикери“. Олекна ми. Освен отстъпката от клубната карта получих и някаква друга отстъпка (може би ентусиазмът ми беше оценен) и подробно описание как да стигнем до стадиона с метро. Много са отзивчиви португалците, това е.

Бенфика спомени

Стадион Бенфика се намира в северната част на Лисабон на 10-на километра от центъра. До него се стига за около 15-20 мин. със синята линия на метрото. Единствено ни затрудни магистралата пред стадиона, трябваше да намерим подлез. Щом го открихме и преминахме отсреща, бяхме впечатлени – внушителна гледка е стадионът. Решихме да вървим около него да търсим вход и като го обиколихме разбрахме, че сме кръгли идийотки, защото сме били до него още в началото, но сме тръгнали в обратната посока. По едно време видяхме общи работници да разтоварват стока. Попитахме ги къде се намира търговската част. Те закимаха срещу нас с огромно желание да ни помогнат, но за всеки случай ни изпратиха едно момиче, което говореше английски. Показах аз тениската и включих всички вербални и невербални средства за комуникация. А тя помълча, помълча и най-накрая попита – „Ду ю ноу Ъдидаш?“. Ами сега – завайках се аз! „- Йес, ейс, Ъдидаш! Уеър?“ – „Адидас, бе, Адидас – кима срещу мен колежката. „Ох, разбрахме се“ – замигах на футболни топки и аз. Като влязохме вътре направихме още една обиколка, докато намерим Адидас. Е, беше страхотен магазин – богато, предпразнично аранжиран. А стикерът най-накрая беше на мястото си. 20-те евро, които ми струваше, са най-пълноценно изхарчените пари в Лисабон.

Готова

Доволни се отправихме към търговския център, който забелязахме на идване. Името му е Colombo и се намира на спирката на метрото – там, където слязохме в началото, преди да минем под подлеза. В него вече седнахме да починем, да пийнем и хапнем преди поредния щурм на магазините.

Когато се върнах вкъщи и видях радостта на сина ми си спомних колко по-приятно е да подаряваш подаръци, отколкото да ги получаваш. На последната страница на съботния вестник се кипреше премиерът, облечен в тениска – същата, като на сина ми.

Advertisements
Публикувано на На път. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s