С дъх на море. Октопод – лесно, вкусно, бързо

Ако сервитьор Ви каже, че октоподът, който току що Ви е поднесъл, е приготвен на барбекю, скара или туч, Ви е подвел. Истината е, че месото на хищника е жилаво и се нуждае от предварителна обработка. Това, разбира се, не е новост за тези, които умеят да готвят октопод, но ми се ще да споделям рецепти, за чийто успех съм допринесла макар и с мъничко аз. Рецептата, от която съм взаимствала предварителната обработка, е на главния готвач на известен рибен ресторант. Тя включва аншоа, праз лук и царевично нишесте. На Вашето внимание предлагам друг вариант, който максимално се доближава до вкуса на октопода, който съм яла в Гърция и Португалия.

octopus_1

Не ми се иска да навлизам в подробности, свързани с описанието на мекотелото. Ако желаете да го приготвите в пресен вид, единственото място да го купите е от известна верига хипермаркети. Там може да откриете и замразен октопод, който въпреки моето недоверие в началото стана вкусен. Пресният винаги става, любопитно ми беше, обаче какъв ще стане замразеният. Първо приготвих исландски замразен, а после испански замразен. След като и двата станаха великолепни, седнах да пиша – очевидно различният произход нямаше значение.

Ако сте решили да приготвите пресен октопод, добре би било да изберете екземпляр, чието тегло е в порядъка на 1.5 кг. По-малък може да се окаже недостатъчен за четирима, а по-големият обикновено изисква повече време за приготвяне. Пресният ухае да океан и очите му са бистри – това е правило и важи за всички видове риби. Ако не е почистен трябва да се отстранят вътрешностите, очите, „клюна“ и „торбичката с мастило“. Интересен факт е, че италианците използват мастилото на октопода като естествен оцветител на спагети, паста и др. Идва ред на предварителната обработка, която споменах в началото, или „начукване“. Трябва да се прекъснат мускулните влакна. Рибарите на Палеокастрица блъскали улова в скалите, докато извадят водата от него – това ми сподели собственик на рибен ресторант в Беницес, където хапнахме октопод миналото лято. Освобождаващо занимание е „начукването“ на октопод, особено ако си мислите за нещо, което Ви тормози напоследък :-). Пропуснете го, ако октоподът е замразен.

Хранителна информация за всички, които се интересуват тук

Продукти за 4 порции:
1.5 кг. октопод
20 мл зехтин
2 скилидки чесън, нарязани на ситно
няколко стръка пресен копър
Маги уни сос
няколко капки лимон
настъргана лимонова кора

Начин на приготвяне:
1. В предварително завряла несолена вода и дълбок съд се бланшира „начуканият“ октопод (начукваме само пресния). Трикратно потопяване за 3-5 секунди, за да не се обели кожата в последствие и да се запази естетичен вид. На четвъртото потопяване октоподът се оставя да ври между 30-60 мин. в зависимост от големината му. По-големите екземпляри се варят по-дълго. След варенето се нарязва на парчета с дължина 3-4 см.
2. Зехтинът се загрява в тиган, в който се задушават пипалата и останалите части на октопода. Постепенно се добавят скилидките чесън, предварително нарязани на ситно, малко лимон, копър, настъргана лимонова кора, сол и уни сос на вкус. Задушаването продължава 5-7 мин., като през последните минути ястието е без капак, за да придобие апетитен загар.

Сервира се със салата или друга гарнитура.

salad_3

Advertisements
Публикувано на Рецепти и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s